Един горещ почитател на свети Серафим, обикновено всяка година го посещавал.
„През лятото на 1829 г. – разказва той – аз потеглих (за Саров) с жена си и децата си. По пътя моята жена, виждайки, че по-големият ни син, който беше на около 10 години, се занимава изключително с четене на свещени книги, без да обръща никакво внимание на заобикалящото го, взе да се оплаква, че нашите деца твърде много са привързани към свещените книги и че поради това съвсем не се грижат за своите уроци…
Когато пристигнахме в Саров, незабавно се отправихме към о. Серафим и бяхме приети от него много ласкаво. Като ме благославяше, той каза да останем в манастира три дена. Благославяйки жена ми, рече:
– Майко, майко, не бързай да учиш децата си на френски и немски, а обучи най-напред душите им; после всичко останало ще им се придаде.
Когато благославяше двете наши деца, каза на по-големия: „Мое съкровище”. Тъй праведният старец изобличи несправедливия ропот на моята жена.”
Архим. Серафим Алексиев, „Свети Серафим Саровски“, Енорийски издателски център при храм „Свв. Кирил и Методий“, гр. София