Сложна е богословската наука. Тя се занимава с духовни предмети, които не се възприемат видимо и осезателно, както става с материалните. Когато се говори за вярата в Бога на деца е още по-сложно. Трябва достъпно, с прости думи да се обясняват верските въпроси, за да се създаде интерес. Но по природа детето има добра духовна нагласа, понеже е още чисто от грях. Това е благоприятно.
Ако им се говори на висок богословски език, децата губят интерес защото не разбират казаното. Зная случай с учител, който завърши с отличие богословие, но не успя. Децата не го разбраха, защото им говореше на висок стил. Други нямаха духовна подготовка и много неделни училища се откриха от презвитери и вярващи жени, но скоро се закриха.
Имаше и друга крайност. Разказваха се на децата наивни истории, които звучат неубедително. Недисциплинираните се плашат със зли сили. Едно дете спряло да посещава уроците, защото се уплашило от дяволите. Сега децата са други. Чрез телевизора, компютъра и интернет, те свикнаха да получават готова информация, която много силно въздейства. Натоварва ги и обременява паметта им. Така те губят способност да мислят самостоятелно и задълбочено. Това води до лекомислие и подражание на греха, което е най-лесното. Това се забелязва. Децата са разсеяни, преуморени и трудно заучават наизуст текстове и стихотворения.
Като съобразих всичко това, аз се отдалечих от съвременната методика на обучение. Тя е сложна и обременява децата. Работя така да се каже по възрожденски, просто, ясно, разбрано. На практика този подход се оказа добър, защото нашето училище вече работи 27 години, без да отбележи отлив на деца. Напротив те идват с голямо желание. Разбираме се взаимно. Нито веднъж обаче не съм изнесла урок, без да се подготвя старателно, дори и в групата на малките деца. Не съм си позволила да говоря, каквото ми дойде на ума. В стремежа си да ангажират по-лесно вниманието и интереса на децата, някои преподаватели въведоха в учебния час забавни детски игри с духовно съдържание. Това олекотява духовното знание. По този начин то няма да стане по-разбираемо.
Майсторството е да се постигне добър резултат, както изисква вероучителният урок. По посочения начин се въвежда светски дух. Децата трябва да знаят, че вероучението е висока наука, защото Бог е велик. При нас урокът започва с първата група от 14 ч., с втората от 15 ч., а с третата от 16 ч. Дежурният ученик удря камбанната. Ако има деца по двора се прибират. В учебната стая има малко звънче на шкафа. Като позвъня, децата стават прави с поглед към иконостаса и горящото кандило. Заедно казваме Господната молитва „Отче наш”. Всички се прекръстват и изговарят гласно думите: В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин! Сядат, озарени от небесна благодат. Те не са същите. Дух Свети чрез молитвата ги е преобразил. Родители, които посещаваха уроците ни казват, че децата в това училище изглеждали други, не такива, каквито са в светското училище.
Никога не съм имала проблеми с дисциплината. Дете, което за първи път идва е по-неспокойно. Постепенно за два-три часа се променя. Ако все пак по детски някой прояви недобро държание, съседчето му казва: „Ти оскърби своя Ангел-пазител. Сега той плаче за тебе”. Урокът започва с петминутен кратък преговор от миналия час. Повече аз говоря, защото след цяла седмица децата са забравили за какво сме учили. Целта е да се направи връзка с новия урок и те да получат нагласа да мислят по духовни въпроси. След това започва съществената част на урока. Темата, особено при по-големите, записвам на черната дъска. Провежда се по точки. Разказва се старозаветното или новозаветно събитие достъпно, без думите да се обличат в художествена реч. Сложните думи се обясняват. Обикновено се започва със сътворението на света, което е много благодатна тема. Новият Завет се оказва по-интересен за децата. Изучава се целият живот на Иисус Христос. Притчите са много поучителни.
С големите ученици, които са минали тези уроци, се разглеждат Десетте Божии заповеди подробно. Може материалът да обхване уроците през цялата учебна година. Изучава се и Символа на вярата по членове. Следват блаженствата. За тези три големи теми, имаме красиво изработени таблици. Веднъж стигнахме до тълкуване на Господнята молитва и до литургика. След като се предаде урока, следва препитване. Задават се въпроси, за да се провери доколко са разбрали и усвоили материала. Накрая следва етичната част, която трае 10-15 минути. Най-често е свързана с темата на урока. При малките деца се прочита кратък разказ, а на големите се предлагат поучителни примери, които възпитават в християнска нравственост.
В края се извлича поука от децата. Те са много находчиви, особено малките. При затруднение всички казват универсалната поука: Да правим добро!Времетраенето при големите деца е астрономически час, понеже е веднъж в седмицата, а при малките – учебен час. Установих, че децата с годините се променят. Пренатоварени умствено и психически, бързо се изморяват. Забележа ли това, съкращавам с няколко минути часа. Принципът е: 5 м. преговор, 30 м. урок и 10 м. нравоучение.Когато се създаде интерес, децата не им се тръгва. Това се случва обикновено в студени зимни дни. Печката гори, кандилото озарява светите икони, топло и уютно е и те слушат с удоволствие.
Из книгата на монахиня Валентина Друмева, История на неделното училище при Девическия манастир „Св. Въведение Богородично”, в гр. Калофер