Напоследък, в учебните програми почти по всеки предмет (литература, история, философия, биология, физика, дори география) по един или друг начин се засягат теми, касаещи вярата. По тази причина събрахме въпроси, задавани през годините от ученици и учители като за всеки от тях посочихме кратък отговор, позовавайки се на Свещеното Писание, православни книги, на опита на духовници и педагози.
В 5 клас по литература учим „митове за Сътворението“. Какво да направи едно вярващо дете – да противоречи ли на учителя си по време на урока?
Ако в Свещеното Писание – Библията, откровението на Самия Бог, се говори за Сътворението, е немислимо да се преподава като „мит“. Първата Божия заповед ни задължава да изповядваме вярата си така, както учи светата Църква. В случая ученикът може спокойно да обясни гледната си точка.
Ако по време на урока госпожата ми даде да чета произведение, в което героят говори нещо лошо, вулгарно, трябва ли да го прочета?
Нерядко в подбора на литературни произведения е даден пример за дръзко поведение към родители и възрастни, празнословие, лъжа, осъждане, пошлост, насмешки, раздразнение, обиди. В такъв случай ученикът също има право да каже своето мнение.
В началните класове, в една тетрадка по Човекът и Обществото от нас се искаше да посочим кои три от десетте Божии заповеди най-много ни допадат.
Поставен по този начин въпросът навежда на мисълта, че не е необходимо да се спазват всички Божии заповеди. Ученикът може да запише, че е важно да се спазват всички Божии заповеди.
По литература обсъждахме „Моята молитва“ и трябваше да обясним идеите в това стихотворение „от името на Ботев“. Относно мнението на един съученик, че Ботев хули Бога, учителката каза, че подобен отговор на матурата, няма да бъде приет. Защо?
Споменатото стихотворение е изпълнено с богохулство, в него люто се кълне целия български народ, отрича се истинския Бог, а вярващите са наречени „православни скотове“, светците са поругани и се демонстрира дух на бунтарство и богоборство. Подвеждащо е да се сравнява бога на Ботев с истинския Бог, Който той отрича. Ако от ученикът трябва да направи анализ на стихотворението, защо тогава от него се изисква да отговори по определен начин (от името на Ботев)?
В училище ни казаха че Православието и католицизма преди са били една и съща вяра. Това не може да е вярно.
Нашият Господ и Спасител Иисус Христос е основал една Църква – Православната Църква. През IX век на запад започнали да отстъпват от Православието, да променят основни истини, докато накрая паднали ерес, тоест отпаднали от Църквата. Ереста е най-голямото зло, грях срещу първата Божия заповед. Още преди това да стане, Константинополският патриарх Фотий, благодетел на българския народ, изобличавал римските папи за властолюбието им и пръв изобличил лъжливото им учение за Светия Дух.
По история от учениците се иска да направят съпоставка между Православието и исляма – правилно ли е да се преподава по този начин? /въпрос на учител/
Дори от начина, по който е зададен този въпрос, следва, че това са две несъпоставими учения – първото е дадено от Господа, второто е създадено от човек.
По биология учихме, че човекът е произлязъл от маймуната, а по вероучение, че Бог е създал човека. Тези две неща си противоречат…
„Еволюционната теория не е наука, а псевдонаучна лъжерелигия, създадена да послужи за добре познатите фалшификации на предполагаемите човешки предци… Въобще, при разговор с еволюционисти се сблъскваме с очевидна подмяна. Вместо да обяснят възникването на конкретния организъм, започват да разказват за някаква фантастична химера – „протоклетка“, която никой никога не е виждал…“ /Йерей Даниил Сисоев, “Летопись начала”/
Еволюционната теория е хипотеза, маскирана като наука, която говори за „неизвестни вещества, които чрез неизвестни процеси са произвели неизвестни форми на живот“. Сложната генетична информация не може да бъде плод на случайност. /Ик. Павел Гърбов „Откъде идваме и накъде отиваме“/
Как се е появил животът?
„Във всяко училище ни учат, че животът е възникнал случайно, в „примитивен бульон” преди няколко (1,5–3) милиарда години и след това, постепенно развивайки се, той е достигнал до разнообразието, което имаме днес. Въпреки че не е открит нито един случай на спонтанно възникнал живот, еволюционистите, замаяни от своята „религия“, са готови да повярват на всяка нелепост, само и само да не признаят сътворението на живота от Бога“. /Йерей Даниил Сисоев, “Летопись начала”/
Дори тази теория да е абсурдна, с какво може да навреди?
Първо, тя отрича Божието откровение, Библията, а следователно води до заблуда, неверие, което подлага под въпрос спасението ни. Второ, има огромно значение как човек определя себе си, какво знае за произхода си. От това зависят неговите действия. Трето, „Чрез натрапване на еволюционисткото мислене, че човекът е произлязъл от маймуната, се стига до високо ниво на агресия в училищата“ /Ик. Павел Гърбов „Откъде идваме и накъде отиваме“/
Вярна ли е теорията за „Големия взрив“?
Теорията на Големия взрив напълно противоречи на Свещеното Писание и, пропуска да обясни как е възникнала материята, както посочва в книгата си „Откъде идваме и накъде отиваме“, ставр. Ик. Павел Гърбов. За да покаже несъстоятелността на хипотезата, че материята е съществувала преди 15 милиарда години, той приежда много факти, между които и следния: „На астрономите е известно, че по повърхността на космическите тела (планети, спътници) ежегодно падат тонове космически прах… но намереният на лунната повърхност прах варира от 30 милиметра до 7 сантиметра. Тези данни отговарят за време на натрупване 8000 години, което отново е косвено потвърждение на Библейския разказ за Сътворението“.
Под многословието на всички тези теории и хипотези, умело се скрива изкупителната жертва на Господ, омаловажава се или направо се отрича Неговото учение.
Каква е възрастта на земята?
„Съгласно Библията, светът и Земята са били сътворени за 6 дни 5508 години до приетата сега дата на Рождество Христово. Очевидно, че тази дата силно се отличава от приетата в рамките на еволюционната „религия“ – пет милиарда години… Виждаме, че еволюционната възраст на Земята не е подплътена с никакви научни факти, а се явява просто религиозен постулат, необходим, за да се вярва в еволюцията. За православният човек е очевидно, че няма никакви научни основания да се отхвърля (приетата съгласно Православното учение) възраст на Земята 7500 години и да се приема теорията на еволюцията… /Йерей Даниил Сисоев, “Летопись начала”/
Средният годишен прираст на населението е 2%. Ако приемем за вярна милионгодишната история на човечеството, то населението на земята днес би трябвало да е 10 с 200 нули след него. /Ик. Павел Гърбов „Откъде идваме и накъде отиваме“/
В различни училища и класове, в часовете по „здравно образование‘‘ се е случвало да взимаме неприлични теми като учителката ни уверява, че е съвсем естествено да се говори за такива неща. Защо тогава децата се смущават?
Още в шести клас, под предлог за полово възпитание, децата учат за аборти, венерически болести и полово общуване. Постепенно, в по-горните класове се проповядва сексуална свобода и развратеност, представени като нормална потребност. Уроците по биология убеждават учениците, че първичното начало у тях е животинското, и следователно инстинките и нагоните са напълно естествени. Но ние знаем, че седмата Божия заповед забранява блудството и прелюбодеянието, и че в Евангелието – новия закон Господ поставя още по-високо изискване за опазване на чистотата и целомъдрието. Свети апостол Павел казва: „Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас?“ (1 Кор. 6:19).
По география имахме тест и трябваше да отбележим един от три възможни отговора относно това, които са трите християнски религии в света?
Христос е дал на учениците си една вяра, а не три. Тази вяра е Православната вяра и не е правилно тя да се приравнява към други религии. След като верният отговор не се съдържа в дадените опции, тогава е правилно да се запише под тях.
В учебниците се говори, че сключвайки уния цар Калоян е направил нещо добро за народа ни. Вярно ли е това?
Пример за това колко пагубно нещо е унията намираме в житието на светите Зографски мъченици, които са били изгорени, заради отказа им да приемат главенството на папата. Унията е отричане от Православието – дадената от Бога вяра.
Правилно ли е да се преподава, че с въвеждането на християнството България се приобщава към европейските народи? /въпрос на учител/
Светият цар Борис не избира за себе си и за своя народ просто средство за приобщаване към европейските народи или за обединяване на славяни, прабългари и траки. Той избира за себе си и за своя народ Пътя, Истината и Живота – вярата, която води към вечен живот. /“България, Православието, културата“, Георги Тодоров/
Някои твърдят че християнството е наложено с насилие в България. Вярно ли е това?
Не, свети Борис е наказал само болярите участвали в опит за преврат, защото те са бунтували народа. Самото чудо – победата на Кръста свидетелства, че владетелят е постъпил правилно и че Господ бил на негова страна. Щеше ли иначе Църквата да обяви св. цар Борис-Михаил за светец и при това равен на светите апостоли?
Защо цар Борис е наказал толкова жестоко собствения си син Владимир (Расате)?
Защото този му син още с възкачването си на престола се опитва да върне езичеството в България, тоест да разруши всичко, което свети Борис е съградил, да захвърли безценния дар на вярата, даден ни от Господа и вместо по пътя на спасението да поведе народа ни по пътя на погибелта.
Христос е казал: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене… “ (Матей 10:37-38). Следвайки Христовия Закон, св. цар Борис-Михаил налага това наистина строго наказание, заради спасението на българския народ и за да може синът му да се вразуми, разкае и да получи спасение на душата си във вечността.
По философия имахме задача да се самоопределим какви сме: атеисти, теисти или агностици и повечето деца отговаряха, посочвайки една от трите опции при положение, че са православни християни.
Православно-кръстеният човек не може да посочи нито една от дадените опции. Правилно е да каже, че е православен християнин. Никога, в никакъв случай, не бива „дори на думи“ да се отричаме от вярата си, защото губим Божията благодат; без нея не можем да се спасим.
Относно съблазънта…
За родителите (съответно и учителите) и писателите, които съблазняват децата се отнасят страшните думи на Спасителя: „а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина“ (Архим. Серафим Алексиев)
Блажени Августин казва: „не мисли, че не си убиец, ако си научил ближния си на грях… Ти погубваш душата му“…
Патриарх Павле: „Старайте се да не съблазните никого в живота си и в работата си. Съблазънта по думите на Спасителя е тежко нещо, което е изрично забранено: който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина. Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда. (Мат. 18: 6-7)