„Децата трябва да знаят, че вероучението е висока наука, защото Бог е велик“
Игумения Валентина (Друмева), Калоферски Девически манастир
Православието винаги се е преподавало по един и същ начин – следвайки последователността, с която Божието Слово е изложено в Свещеното Писание (Библията). Традиционно, уроците по Православно вероучение винаги са представяли последователно събитията от Стария Завет и Новия Завет. Уроците са се състояли от вероучителна част и нравствена поука, дадена в достъпен вид като разказ от съвременния живот, по който начин детето е било насочвано към църковен живот и молитва. Такъв е и учебникът по вероучение, написан от игумения Валентина (Друмева). В нейното „Православно вероучение за младежи“ тълкуванията са според учението на светите отци на Църквата.
При новата методика на обучение материалът е представен фрагментирано: започва се със събития от Новия Завет, едновременно се споменават десетте Божии заповеди. Не е ясно изложено на какво ни учи Христос, какви по-високи изисквания поставя пред нас (спрямо Закона, даден на Моисей, без разбира се да отменя този Закон) и че учението Му е посочено в Светото Евангелие. Не се разбира защо Господ е страдал на Кръста. Среща се и неправилно тълкуване на Господнята молитва. Говори се за добри и лоши постъпки, но абстрактно, не според Евангелския закон. Не става ясно, че към Светото Причастие се пристъпва само след надлежна подготовка (прошка, покаяние, пост и изповед) и какви са последствията, ако такава няма. Не е посочено, че грехът на Адам и Ева е донесъл проклятие на цялото човечество и каква е връзката на това събитие с Христовите страдания. Набляга се на това, че Бог е милосърден и любящ Баща, но не и че е справедлив Съдия. Така децата губят главното (разглеждайки отделни факти и детайли, които не са приведени в обща система. Те се учат да мислят рационално по въпросите на вярата, където не всичко може да се обясни по такъв начин.
Друг основен проблем е, че в някои нови учебни материали се загатва, че Православната вяра е „една от многото религии“, която „има общо с тях“, защото „ето как някои празници се празнуват по целия свят“ и ние сме длъжни „да сме толерантни“, а защо не и „да празнуваме заедно с тях“; „и те имат храмове, и ние имаме“„ и те имат монашество, и ние“ и т.н. Известно е, че съществуват множество лъжеучения, ереси, които целят да разрушат Православието. Такава ерес е приравняването на Православната вяра – даденото от Бога откровение със създадените от хора религии. Нашата Църква има точни правила за това как да се отнасяме към хората с различна религия. Те се съдържат в следното: „Бъдете милосърдни към всички хора, но пазете Светата Православна вяра като очите си“. Неслучайно общи молитви с неправославни са забранени.
Светите отци ни съветват да избягваме изучаването на чужди религии и чужди духовни практики. Колко повече това се отнася до децата! Запознаването в чужди религии в начален етап на обучение, може само да ги обърка. Такава е била винаги позицията на Българската Православна Църква.
В начален етап на обучение е особено важно децата да четат и усвояват молитви (макар и кратки) от Православния молитвеник, а не съчинени от различни автори, както това се допуска при написването на някои от съвременните учебни пособия. Молитвите, съставени от светии, съдържат всичко нужно за вечното ни спасение и земно благополучие.Те са образци за нашите молитви.
Също, добре е житията на светиите да са взети от проверено, одобрено от Църквата издание (дори да се наложи малко да се съкратят). за да се запази духът, в който те са написани. Не всеки е способен да преразкаже житието на даден светец, така че да представи подвига му с цялата борба, която е водел светеца.
По думите на един наш уважаван богослов и катехизатор: „Учебниците по Православие трябва да се отличават с особена възвишеност и верова / култово-литургична / нравствена точност, дори и за най-малките класове, при които според възрастта да бъдат използвани такива изрази, изображения, въпроси и задачи, които без много думи да извисяват сърцата на децата и да им въздействат благодатно… Може би в това се състои и едно от най-важните предизвикателство пред нас: не да „профанизираме“ или да представяме сухо вярата и нейните послания с цел разбираемост на учебния материал, а да изработим уроци, които да достигнат лесно до всяко дете/ученик/ученичка и същевременно да издигнат сърцето и ума на всяко дете до едно ново, духовно равнище, на което то не може да бъде издигнато от никой друг учебен предмет“.
Всичко това налага преразглеждане на съвременната методика на обучение, както и на някои издадени учебници и помагала. Тя често обременява децата с излишна информация и пропуска да изпълни основната си цел: да възпита у тях страх Божий и благоговение към светата Православна вяра.