На православните празници ние си спомняме Божиите благодеяния – всичко добро, което Господ е донесъл на хората. В празничните дни вярващите изпитват духовна радост, която прогонва всяка скръб и печал.
Най-големият християнски празник е Светлото Христово Възкресение – Света Пасха, наричан „празник на празниците и тържество на тържествата“. След него следват всички големи т. нар. дванадесет празника, установени в чест и за слава на нашия Господ и Бог Иисус Христос (Господски празници) и на Неговата Пречиста Майка Дева Мария (Богородични празници). Голяма част от тях се празнуват на определен ден и затова се наричат „неподвижни“.
Такива са следните девет празника: Рождество на Пресвета Богородица (8 септември), Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст (14 септември), Въведение Богородично (21 ноември), Рождество Христово (25 декември), Кръщение Господне/Богоявление (6 януари), Сретение Господне (2 февруари),
Благовещение на Пресвета Богородица (25 март), Преображение Господне (6 август), Успение на Пресвета Богородица (15 август).
Датите на останалите празници зависят от датата на Пасха: Вход Господен в Йерусалим (неделята преди Пасха), Света Пасха – Възкресние Христово Възнесение Господне (40 дена след Пасха), Денят на Света Троица/Петдесетница (50 дни след Пасха)
Измежду останалите празници най-почитани са: Покров на Пресвета Богородица – 1 октомври; Рождество на свети Йоан Кръстител – 24 юни; Събор на Свети Йоан Кръстител – 7 януари и други, съгласно църковния календар.
