Педагогически насоки от св. Йоан Кронщадски

Най-добрите учители във вярата са светиите. Затова днес се обръщаме към насоките на един от най-почитаните светци на Православната църква – свети Йоан Кронщадски. Той не само носи името на свети Йоан Рилски, но въз основа на богатия си опит като духовник, изповедник, боговдъхновен учител и възпитател, безкористен служител на Бога и хората, ни е оставил множество наблюдения и наставления по отношение на образованието и възпитанието на младите хора. Неговите педагогическите възгледи и принципи на възпитание и обучение са ценно завещание за съвременните духовници, родители и педагози.

Педагогически насоки от светия праведен Йоан Кронщадски към съвременните учители

Недопустимо е Закон Божий да се свежда до един от учебните предмети
„Съществува някаква лицемерна измама в училищните дела, когато на Закон Божий (Православното вероучение) се гледа просто като на един от предметите от учебната програма, полагащ основите на нравствеността. Сякаш няма какво повече да се желае, освен наличието на една или друга цифрова оценка по предмета, наречен Закон Божий. Училището има учител, има програма, има бал – показател за знанията на ученика и това е всичко. Резултатите от такава формулировка на обучение са наистина чудовищни“. ​​

„Закон Божий не е просто един от учебните предмети, а законът на живота, даден от Бога, за да го отпечатаме не толкова в умовете, колкото в сърцата на децата“.

 „Внимавай да не превръщаш Евангелието в учебник. Това е грях. Това значи в очите на детето да обезцениш книгата, която за него трябва да бъде съкровище и ръководство за цял живот. Страшно е да разбиеш словото на Живота на бездушни парченца като извлечеш от тях мъчителни въпроси за децата… Пристъпвайки към това дело механично – със задаване на въпроси, често неудобни и непонятни за децата, с поставяне на оценки за отговорите им, предизвикващо притеснения и сълзи, изпитващите вършат грях и за тях е правилно да се каже, че те не знаят какво вършат с детската душа“. 

 „Да даде Бог, от всички знания, от всички науки, в душите на децата да се формира стройно съгласие, твърда християнска система от знания, правила и навици, която съставлява същинското християнско образование, при която възпитаниците ни ще служат за слава Божия, за утвърждаване на Църквата и за полза за обществото“.

За възпитателния характер на преподаването
От една страна Закон Божий въздейства на умовете на децата, предавайки им знанието за християнските догмати, от друга е средство за възпитателно обучение. Именно във възпитателната страна на преподаването се заключава главната цел на изучаването на Закон Божий.

„За човека, земният живот, животът в тялото, служи само като подготовка за вечния живот, който трябва да започне след смъртта на тялото, поради което е необходимо доколкото се може да използваме този живот, за да се подготвим за другия и като работим повечето делнични дни за земния живот, неделя и празниците да посветим изцяло на Господа Бога, като участваме в богослужението, четем Словото Божие, използваме времето си за богомислие, спасителни душеполезни разговори, добри дела, особено милосърдие“.

Преподаването трябва да докосва душите на учениците
Преподавайки Закон Божий, отец Йоан не изсиквал от учениците си да запаметят урока наизуст, но се стараел да плени душите им в послушание на християнските завети, да ги напълни със свети образи и впечатления, с каквито е била пълна неговата душа.

„Човешката душа по природа е проста и лесно усвоява всичко просто, превръща го в свой живот и същност и изтласква всичко сложно от себе си като нехарактерно за нейната природа…“

Изкуството да се задават въпроси
Отец Йоан съветвал учителите да не задават твърде сложни и мъчителни въпроси на децата, особено когато става въпрос за живото и животворящо слово Божие.

Особено важно е учителят да владее изкуството да задава въпроси на децата съобразно тяхната възраст, живо и вдъхновено да беседва с тях, а за това е необходима мъдра и чувствителна душа, разбираща светлостта на детската душа. Сърцето на детето не приема сложното, всяко усложняване (на материала) поражда умствен хаос, така дори може да се разруши основата на духовния живот. Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто и цялото твое тяло ще бъде светло (Мат. 6:22). Учителят, според св. Йоан, е този светилник за учениците.

„И така, ако подходът му към неговия предмет и метод на преподаване е прост и достъпен, тогава учениците ще се просвещават от преподаването му: ще има светлина в умовете им“.

Простота и целенасоченост на преподаването
Много съвременни методи грешат, допускайки излишна изкуственост и сложност. Често самият учител не може да се ориентира в същината им, а децата не могат да разберат какво се изисква от тях.

„Нека се погрижим за известна простота в преподаването … Не се ли оказва ненужно всичко, което е преподадено изкуствено и безжизнено? Полето на знанието е неограничено, достатъчно е да изберем най-необходимото и да го приведем в стройна система ”.

Вдъхновението на учителя и характера на преподаване
„Особено важно е винаги да горим духом в нашето високо служене на Бога и човечеството“. Уроците на самия отец Йоан по Закон Божий нямали сух, информативен характер, колкото пламенно-благодатен, перформативен характер. Основание за такъв подход намираме в преподавателската дейност на Спасителя в Евангелието. Една от ключовите форми в проповядването на нашия Господ Иисус Христос са притчите. Те не са толкова информативни, колкото перформативни; те не описват устройството на Царството Божие, но ни подтикват да откликнем на призива, да се разпалим от желание да се присъединим към това Царство.

Живото, одухотворено слово основно средство за обучение
Отец Йоан пише за силата на словото: „Човекът, вие сами виждате, не умира в словото си; той е безсмъртен в него… Ще умра, но и след смъртта си ще говоря. Колко такива безсмъртни слова са  останали от хора, отдавна починали. Колко силно е словото, дори човешкото! А колко повече словото Божие: то надживява всички векове и винаги ще бъде живо и действено ”.

Подготовката за предстоящия урок или занятие
Неоходимо е не само да проверим собствените си знания върху материала, който ще преподаваме но и да не забравяме за „вопъла“ (молитвата) към Бога, така че Той да поеме водеща роля в учебния процес: да помогне да разграничим главното от второстепенното, да намерим точни, правилни и разбираеми живи думи, да освети мисълта и душата ни с ясно разбиране на дискутираните теми.

Да преподаваме на децата жизненонеобходими, душеполезни знания
Неправилно е преподаването на знания да се превърне в самоцел и в основна задача в образователния процес, в същото време да се обърне малко внимание на възпитанието, богослужението и молитвено-трудовата дейност.
Областта на знанието е безгранична, но областта на душеполезното знание е ограничена.

„От множеството знания е достатъчно да изберем най-необходимото и да го приведем в стройна система, съобразена с другите предмети, които учениците изучават. Колко актуално звучи това! Особено сега, когато училищните програми са катастрофално претоварени и децата ни буквално се задушават от обема на домашните в общообразователните училища.

Тайната на успешното преподаване
„Учителят трябва да се държи благоговейно, кротко, смирено – като в храма, пред Бога. Когато той говори, Сам Бог тайнствено обучава децата. Един е вашият Учител – Христос, – казва Сам Господ (Мат. 23: 8). Бог учи човека да разсъждава, защото е Бог на разума. Отново намираме сходство на учителството с духовенството! Учителят е само посредник между Бога – Истинският Учител – и ученика ”. Този духовен принцип може да се счита за един от основополагащите и отличителни принципи във възпитателната система на свети Йоан Кронщадски.

Важно е животът ни да съответства на Христа и Църквата
Кронщадският пастир имал пълна и непоколебима преданост към Светата Църква и нейния устав, което проличава от думите му: „Обичайте Църквата: Църквата е вашият живот, вашата жива вода, извираща от непрекъснато течащия източник на Светия Дух, вашият мир, очистване, освещаване, изцеление, просветление, сила, помощ, слава, тя съдържа всички най-висши, вечни интереси на човека „

Съобразяването на живота ни с Църквата трябва да продължи през целия ни земен живот. За вярващите противопоставянето на Църквата е противопоставяне на Светия Дух, опит да Го излъжем (вж. Деяния 5: 3).

За това Светата Църква съществува в света, за това е божествената служба, Тайнствата, ритуалите, постът, за да се пречистват и освещават Божиите чеда, заради съединението с Бог – Света Троица„.

Може да се направи следният паралел, който ни разкрива предназначението на светата Църква. Както в утробата на нашата майка за всеки от нас се е формирало тяло и е започнал животът на душата, подобно на това в утробата на Майката-Църква (в чието лоно влизаме чрез купела на Светото Кръщение) продължава нашето възпитание и самообразование през целия ни земен живот, за да възрастне душата ни за бъдещия вечен живот.

Възпитателното значение на молитвата, богослужението и светото Причастие
Причастяването на децата свети Йоан считал за крайъгълния камък на християнската педагогика. Богослужението той наричал „сладост и блаженство за сърцето“ и съветвал никога Православието да не се преподава сухо, тъй като то трябва да намери отклик в сърцата на децата, „защото Църквата предоставя най-доброто педагогическо възпитание със своята прекрасна, небесна, божествена служба, проникваща до костите и мозъка“. Учениците на о. Йоан си спомнят необичайно радостния духовен трепет, който завладявал всички от неговите благоговейни и възторжени думи: „В храма вие сте пред лицето на живия Бог!“ В своите уроци по литургика той преди всичко се стараел да възпита любов към Църквата и към Божествената Литургия, а относно молитвата казвал: „Молитвата е жива вода, душата утолява с нея жаждата си!“ , тя е кулминация на благодатното единение с Христос в духа на Неговата любов към всички хора. „Чрез Своя Дух, който живее в Тайните на Тялото и Кръвта, извършвани във всички Православни църкви по света, Господ иска да ни съедини със Себе Си – нас, които сме отпаднали чрез греха и подчинението на дявола от единение с Него. И това, което ни отделя от Него и помежду ни, да се отсече и очисти, така че да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно (Йоан 17:21). Ето това е целта на Причастието!

За отец Йоан „Литургията е всичко на света“, Тайнството на Евхаристията е алфа и омега не само за спасението на отделния човек, но и за благополучното съществуване на целия свят. Във всяка от неговите думи, проповеди, дневници той свежда цялото християнство под един знаменател: светата Евхаристия. При това о. Йоан считал Евхаристията за „ пробен камък, чрез който се изпитва вярата или неверието на християнина“ .

Дейността на свети Йоан Кронщадски в педагогическата област се оказва необичайно плодотворна, което многократно е подчертавано от неговите съвременници и духовни чеда, сред които е имало видни личности като император Александър III, адмирал Макаров, църковни йерарси, изявени учени и много бъдещи светци от духовенството, монашеството, както и миряни, влезли в сонма на новомъчениците и изповедниците на Русия. Неговият пример ни вдъхновява, защото без вдъхновение всяко, дори и най-доброто дело се превръща в бреме.

„Споменът за него остана у мен до края на моя живот
 В поздравителния адрес на родителите и учителите към отец Йоан по случай 25-годишнината от преподаването му в Кронщадската гимназия, се казва: „Вие не учихте децата на суха схоластика, нито на мъртва формула, не изисквахте от тях заучени наизуст уроци, а в светлите, възприемчиви души Вие посяхте семената на вечното и животворящо слово Божие.

Един от учениците на о. Йоан си спомня: „Още от първия ден отец Йоан внуши на всички ни сериозно отношение към Закон БожийЯсно, със сърдечна убеденост, той обясняваше колко важни за нас, децата, са уроците по Закон Божий за опазването на вярата, чистотата на сърцето и влечението към молитвата … и това остана завинаги … Поученията му бяха наситени с такава вяра, че всяка негова дума проникваше дълбоко в душата. Наставленията му, изпълнени с бащинска любов, приемахме веднага, със сърдечна готовност да ги следваме. Ние се научавахме как да се отнасяме с родителите си, с Църквата, с възрастните. Целият ни детски живот беше осветен от отец Йоан. Уроците бяха понятни и ясни. Историята на еврейския народ ни показа, че залогът за просперитета на всяка нация е почитането на Бога. Отклонявайки се от Бога, евреите търпели беди.

Началото на тези съдбоносни добродетели се полага още в ранно детство, възпитава се до зрялост и се усъвършенства през целия живот, а за неговата основа служи петата заповед за безусловно благоговение и следователно, предпочитане на родителите пред себе си, след Бога, прославян в Света Троица.

„Трябваше да видите с какъв ентусиазъм, с каква яснота отец Йоан ни преподаваше християнското учение. Виждам милото му лице, ясния му, любящ поглед... През целия ни живот впечатлението от този поглед и тази любов няма да се изтрие от паметта ни ”.

Разказвайки за живота на Христа Спасителя, за Неговите заповеди и чудеса, отец Йоан се преизпълваше с духовен ентусиазъм; с вдъхновен поглед ни гледаше, думите му ни докосваха и трогваха, съгряваха ни с топлината, с която бе пълна душата му… Огнената вяра, която вдъхваше всяка негова дума, трепетния му ентусиазъм се предаваха и на нас. И толкова неотдавнашен ни се струваше животът на Спасителя, Неговата проповед и общуване с хората. Сълзи потичаха от очите на о. Йоан, когато разказваше за страданията на Спасителя на Кръста. Тъга проникваше и в нашите сърца. Ние седяхме потресени и притихнали. Така докато изучавахме вярата си, ние дълбоко, по детски, изживяхме всичко ”.

„Моето детско общуване с отец Йоан, – спомня си един негов ученик, – внесе толкова светлина в душата ми, че споменът за него остана у мен до края на моя живот. Всички бивши ученици на о. Йоан, които срещнах в живота си, бяха добри и благочестиви хора“.

 Закон Божий е само едно от средствата за възпитанието на християнина
Свети Йоан Кронщадски посочва пет основни фактора за възпитанието на християнина:

  • личният пример на учителя и околните;
  • благодатната помощ от Бога по молитвите на Църквата и участието в църковните Тайнства;
  • ръководството на духовника, родителите и учителите, възпитаващо в духа на християнска любов;
  • душеполезното обучение, преди всичко, по Православно вероучение, а също четенето на Православни книги и общуването с вярващи хора;
  • благотворната христианска среда, каквато е, например, православното семейство и църковната общност. В съвременните условия на преподаване е важна и аудиовизуалната среда, която влияе благотворно на ума и сърцето на детето заедно с постоянна филтрация на всичко, което децата чуват и запаметяват. Душата на детето чрез сетивата буквално се напоява като гъба с всевъзможни впечатления – духовни, словесни и образни, наситени с различно нравствено съдържание, а значи и влияние, което може да бъде благотворно или злотворно.

Да помогне Господ Бог и на нас, по молитвите на светия праведен отец Йоан Кронщадски, да извършим душеспасително делото на духовно-нравственото възпитание и обучение на подрастващото поколение деца, за да израстат чедата ни за слава Божия, за благото на Църквата, за утеха на родителите, за полза на хората и нашето Отечество.

Протоиерей Александр (Зелененко), Законоучительство и педагогические заветы святого праведного Иоанна Кронштадтского современным педагогам, 28 декември 2016 г.