В днешно време въпреки изобилието на педагогически системи, иновации, подходи, програми и методи, се забелязва все по-голямо неудовлетворение от резултатите на педагогическата дейност. Както никога досега, по въпросите на възпитанието на децата възникват противоречия: по отношение на ценностните приоритети, педагогическите концепции, възгледите за развиващата се личност и за образователния процес. А знаем – всяка педагогическа система е силна, когато е основана на своята многовековна традиция. Когато насока в живота на хората е учението на Православната Църква, неизменен идеал – Богочовекът Иисус Христос, и цел – постигането на Царството Небесно, възпитанието на децата не може да не даде видими резултати.
В труда си „Кризата в нашето училище“, Митрополит Борис (Неврокопски) подчертава, че докато в България училището е оставало вярно на духа на Православната Църква и в грижата за възпитанието на децата са били обединени семейството, училището, държавата и Църквата, българският народ е имал благоденствие, имал е Божието благословение. Преориентирането към материалните ценности постепенно довежда народа ни до дълбока криза в семейството, училището и обществото.
Бог да ни помогне да осъзнаем, че християнското възпитание е най-ценното съкровище, което можем да дадем на децата си, и ако милеем за тях и за бъдещето на страната ни, следвайки завета на митрополит Борис, да поемем това дело незабавно: да възпитаме у младите хора любов към Църквата, молитвата и богослужението, като помним думите на Господа:
„Без Мене не можете да вършите нищо“ (Иоан. 15:5).
Използвана литература:
- Борис (Неврокопски), митрополит, Кризата в нашето училище, 1928 г.
- Александр (Зелененко), протоиерей, Законоучительство и педагогические заветы святого праведного Иоанна Кронштадтского современным педагогам, 28 декември 2016 г., http://www.pravoslavie.ru/99778.html